На 30 километра от Сараево се издигат баири, провъзгласени за най-старите пирамиди в света. Сензацията раздели обществото на ентусиасти-лаици и специалисти-скептици. Срещу 50 марки на час можеш да разгледаш образуванията от хеликоптер, а срещу по-скромна сума - да се обзаведеш с "тематична" фланелка




 
"Долината на пирамидите" се намира край град Високо, на 30 километра от Сараево, в Босна и Херцеговина. Местните и световните медии не спират да поднасят репортажи и коментари, свързани с особеностите на местния ландшафт. Посетих го три пъти. Веднага ще издам личното си мнение - пирамиди няма, но някаква загадка може би съществува.

Поне два от няколкото баира край град Високо са провъзгласени за най-старите пирамиди в света - примерно отпреди 12 хиляди години или към края на последната ледникова епоха в Европа. Наистина северната страна на хълма Височица се вижда като идеален равностранен триъгълник. Със своите 220 метра височина тази т.нар. Пирамида на Слънцето значително надвишава Хеопсовата (147 метра).

Според цитирани в печата данни на местния Геодезически институт дължината на основата й е 365 метра - колкото е броят на дните в годината. На върха се намират доста скромни останки от отдавна познати на археолозите средновековна крепост и град.

Изненадващо правилни очертания има и по-малкият съседен хълм Плешевица, преименуван на Пирамида на Месеца. При наблюдение не откъм града или шосето, а откъм малко по-трудно достъпни перспективи, съвършенството на геометрията определено се губи. Обаче привържениците на хипотезата обясняват, че става дума за нарочно изградени полегати подходи към върховете на обектите. Аз лично бях силно впечатлен от тези гледки. Признавам, че се почувствах разочарован, когато мой приятел геолог заяви, че такива относително правилни форми не са особена рядкост в природата.

Ето главните аргументи на Семир Османагич, наричан "босненския Индиана Джоунс" заради храбростта му на любител археолог, а и заради характерната "каубойска" шапка, с която неизменно се появява пред журналистите.

Блоковете на северната страна на Пирамидата на Слънцето имали наклон 53 градуса - колкото и при Хеопсовата пирамида. Твърди се също, че според официални геодезически изследвания три от петте пирамидални обекта (Слънцето, Месецът и Змеят) са прецизно разположени по върховете на равностранен триъгълник. Стените им - също равностранни триъгълници - са точно ориентирани по посоките на света. Освен това спътникови снимки разкрили особената термодинамика на тези хълмове. Тоест те се загряват и охлаждат с бързина, различна от тази на околния терен. Което подсказва, че са изградени от различен материал или евентуално съдържат големи кухи пространства.

Обаче не тези трудни за проверка аргументи създадоха сензацията, а каменните плочи и блокове, които можаха да видят с очите си двеста хиляди посетители от цяла Босна и от далечни земи през 2006 година.

На Пирамидата на Слънцето блоковете се откриват под слой почва от половин до един метър. Някои имат относително правилна форма на паралелепипед. Размерите им са примерно метър на метър на три метра, а теглото - от 5 до 30 тона. Поне за лаик като мен не е трудно да повярва, че тези монолити са или изсечени от седиментната скала, или излети като бетон - от чакъл и със свързващ материал.

Но тъй като разкопките се вършат на доброволни начала или срещу скромни надници, бавно и полека, към края на 2006 година на двете отпочнати пирамиди имаше по около двайсет или трийсет "сонди". Тоест само петна от по няколко десетки квадратни метра разчистена почва.

В Босна много се говори и за тунелите в "Долината на пирамидите". Има ги и с помощта на безкористни местни водачи надникнах в един от тях, чийто вход е в двора на местната кожарска фабрика. Мрак и кал. Копано е в естествения материал, не се виждат подпори, плочи или други следи от човешка намеса. Още в самото начало започват разклонения в различни посоки, но срутванията правят придвижването много трудно или невъзможно.

Странно. Изглежда, че нито местните хора, нито босненските учени знаят нещо за произхода на тунелите. Най-старият спомен като че ли е от Втората световна война, когато жителите на Високо са се крили тук от немските бомбардировки. Семир Османагич обаче е убеден, че сложна система от подземни коридори свързва пирамидите и че в центъра на комплекса ще открие камера, където ще е голямото доказателство, окончателната разгадка на тайната на строителите. Но това надали ще стане скоро, защото разчистването и укрепването на тунелите са изключително трудоемки.

Едва ли ще ви изненада, че сензацията с пирамидите раздели обществото на възбудено, въодушевено мнозинство и хор от скептици-специалисти. Семир Османагич, командирът на армия ентусиасти, е археолог любител. Твърди се, че има сериозен частен бизнес в САЩ, от който финансира разкопките, пътуванията си по пирамидални обекти из цял свят и книгите си, които по размаха в прекрояването на познатата история на човечеството не отстъпват на прочутия някога Ерих фон Деникен. Човек с несъмнена харизма - кротко, търпеливо и според нуждата на отличен английски език обяснява хипотезите си на журналисти от цял свят.

Срещу лаика е практически цялата научна общност в Босна и Херцеговина. Той пък има някаква дискретна и вероятно скромна финансова поддръжка от местните власти. Индиана Джоунс не говори за пари, дори не трепва нервно, когато го обвиняват в комерсиалност или му цитират аргументите на скептиците.

На няколко пъти Османагич шумно обяви в медиите мнения на чуждестранни учени в негова полза, но пък последваха и няколко опровержения, които го поставиха в неудобно положение. Очакваната през 2006 година експедиция на ЮНЕСКО или не се състоя, или е минала в трудно обяснима секретност. Ако се съди по публикациите в интернет, световната научна общност не ахка пред откритията край Високо.

Османагич не може да обясни как така след цяла година разкопки по паметниците на тайнствената цивилизация не е открит нито един артефакт освен евентуалните монолити и плочи. Не се намери нито човешки скелет, нито кост от животно, нито парче от глинен съд или сечиво. Никаква органика, която би могла да се датира по въглеродния метод.

Върнах се в България и показах на мой приятел геолог десетки снимки от Пирамидата на Слънцето. Той не се впечатли от "монолитите" - можела майката природа и такива форми да създаде сама, без човешка помощ.

Почти бях затворил за себе си темата, когато на Плешевица, Пирамидата на Месеца, изскочиха плочките. На около десетина разкопани места - от върха на хълма, та до самото му подножие, пак на половин-един метър под повърхността, се откриват "мозайки" от каменни плочки дебели около два сантиметра. Размерите им варират - най-често около 20-30 сантиметра, очертанията им са правоъгълни или квадратни, а фугите между тях са тесни и прави. Трудно е човек да не си помисли, че грижлива човешка ръка е дооформяла и донамествала наличния природен материал - особено където тънките плочки лежат върху основа от по-масивни блокове. Този "паваж" на някои места показва характерни отстъпи - като че ли стъпала, и наклон към вертикалната ос на хълма, който подсказва според Османагич, че става дума за път, виещ се спираловидно до върха.

Катерех се по баирите край Високо, после прелиствах сараевската преса, разделена между идеята за световно-босненски исторически принос и строгите официални осъждания на археологическата авантюра. Търсех си събеседник.

Накрая влязох в кабинета на госпожа Зилка Куюнджич-Вейзагич, археолог в Земалския (националния) музей в Сараево, главния авторитет в страната, в която нямат археологически факултет или институт. Хайде, моля ви, казах, да не говорим за пирамиди, тоест дали хълмовете са издигнати от хора, а за плочките. Възможно ли е някой да е харесал природно правилната форма на тези възвишения и за някакви непознати в официалната история на този край цели да ги е дооформил с тераси или пътеки?

Госпожата ме изненада с отсъствието на яростен скептицизъм, кротко се съгласи да разгледа снимките ми, за да съм сигурен, че говорим за едни и същи обекти. Дори в коментарите й за мафиотски политико-икономически интереси не блесна злобна искрица. Обаче нямало тук въпрос за нея, нямало археология. Всичко били утаечни формирования от предисторическите времена, когато дори върховете на "пирамидите" са били на дъното на голямото Панонско море.

Пак моите приятели геолози в България трябваше да гледат снимки. Двама гледаха и ми обясняваха тектониката - как напреженията в земните пластове могат да накарат пясъчника да се цепи по прави линии и... и двамата запънаха на едни и същи кадри - където пукнатината, както си върви направо, изведнъж спира в перпендикулярна пукнатина в удивителния пъзел от правоъгълни плочки.

Ще ми се някой път пак да се изкатеря заедно с тези хора на "Месеца" и на "Слънцето", а после да си говорим за геология в кебапчийница "При фараона". Както в онзи слънчев есенен ден, когато с моя гид, двайсетинагодишния студент Харис Делибашич от Високо, оставихме насред черния път раздрънканата ми вектра и продължихме нагоре пеша. На билото на Плешевица - насред частна ливада и до частна гора, стърчеше геоложка сонда. Наоколо бяха разкопани десетки квадратни метри с "плочки". Край тях стърчаха характерните за много краища в Босна червени предупредителни табелки с надпис "Внимание, мини".

От високото виждах почти археологическите останки на разрушените близки села; показаха ми къде сме пресекли бившата фронтова линия, успокоиха ме, че мястото на разкопките е безопасно. Наздраве.

Не разбрах дали софрата с кашкавал, салам и бира в два след пладне бе за края на работния ден или за дълга обедна почивка на "археолозите" - все тукашни хора. Младият собственик се въртеше наоколо - доволен, че имотът му е частично разминиран, но дали сънуваше бляскаво бизнес бъдеще за баира си или само оглеждаше къде ще сече дърва за огрев и къде могат да се пуснат овце да пасат?

Над главите ни прелетя туристически хеликоптер - 50 марки на час да гледаш пирамидите от въздуха. Аз лично не виждам нищо лошо в наивния и скромен опит на хората от Високо да припечелят от сензацията - взимат ти две марки да си оставиш колата на "паркинг" край пътя, трогват те с кича на тениски, картини, стенни часовници и всякакви други сувенири с пирамидални мотиви.

Обаче с моята компания от работници не си говорехме за печалбарство или за туристическото бъдеще на Османагичевата фондация "Археологически парк Босненска пирамида на Слънцето". Нито за древни цивилизации или алтернативна история, а за - как мислите - има ли нещо?

Сред вечната сиромашия и следвоенната разруха, на фона на излинялата средновековна слава и никаквото настояще ни се ще да има нещо различно, голямо, красиво. Та цял свят да ахне, а и нашето си присъствие сред тези хубави зелени баири да придобие нов смисъл..


/ източник: temanews.com  /

Познавате ли го?

1. katana - С Велко Милоев сме състуденти
12.02 18:41
Познавате ли го?

Образ безподобен. :-)))))))))

Ами щом "Джагфар тарихи " го написало КГБ що пък Босненските пирамиди да не ги е направило Панонското море..Китайските пък кой ги направи не се разбра..За тези от Централна Америка разбрахме,че са дело на извънземните..А за траките и гърците ,че са египтяни,това вече нали е научно..? Или още не е ?Тия дето ще минават с двойки в по-горен клас,като му дойде времето ,непременно ще докажат всички научни факти и ако не могат да ги гипсират - непременно ще ги бетонират!